Не може да има авторско право върху името, с което някой е известен в обществото.
Не мога с точност да твърдя как стоят нещата според американското законодателство. В България ЗАПСП (
http://lex.bg/laws/ldoc/2133094401) изброява изчерпателно какво е обект на авторско право. Това прави чл. 3:
Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание;
10. (нова - ДВ, бр. 29 от 2006 г.) кадастрални карти и държавни топографски карти.
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.
Българския ЗАПСП също така посочва и изрично и какво не е обект на авторското право, това става в чл. 4:
Чл. 4. Не са обект на авторското право:
1. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, актовете на съдилищата, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.
Така мисля, че съгласно българското право вицовете няма как да са обект на авторско право (според мен поради т. 3 на чл. 4) , но публикувана книга с обработени анекдоти, съставен съновник и т.н. и т.н. са обект на авторско право - т. 1 на ал. 1 чл. 3 и съответно т. 1 ал. 2 на чл. 3.
Обърнете внимание на дефиницията за авторско право в първат аалинея на чл. 1 - "Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма". Няма как някой да бъде носител на авторско право за името си, доколкото това не произведение на литературата, изкуството и науката, не е резултат от творческа дейност и не на последно място, макар и да звучи смешно не е измислено или избрано от него, а според чл. 2 - Възникване на авторското право - "Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението".
Предполагам, че притесненията в тази насока и изискванията на Google или други сходни организации се основават не върху нормативите и принципите за защита на авторското право, а по-скоро на нарушение на други принципи: например правото на неприкосновеност на личния живот, защитата на личната информация и т.н.
В България има Закон за защита на личните данни, има също така Закон за достъп до обществена информация. Те също трябва да бъдат взети в предвид.
Също така личната неприкосновеност е уредена и в Конституцията. Съгласно чл. 32 на Конституцията на РБ "личният живот на гражданите е неприкосновен". Също така следва да се има предвид как са уредени нещата в чл. 39 от Конституцията:
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Тоест - имате право да публикувате мнението си, но не можете по този начин да накърнявате чуждите права. Тоест, ако споменаването на някой (пък бил той и президента) не може да бъде забранено, то използването на това право не трябва да доведе до накърняване на личните права и доброто име на носителя на името. Значи - ще да зависи и от конкретния случай, контекста, съответния текст.
Относно идеята по-горе пък за патентоване на името: патентното право е нещо различно от авторското право. Докато авторското право, както видяхме по-горе възниква за произведения на изкуството, търговските марки, изобретения и т.н. се защитават под формата на закрила на индустриалната собственост. Ще се съгласите, че съществува разлика между авторски права и индустриална собственост. Уредбата е Парижката конвенция за закрила на индусриалната собственост от 20 март 1883 г., ревизирана в Брюксел на 14 декември 1900 г., във Вашингтон на 2 юни 1911 г., в Хага на 6 ноември 1925 г., в Лондон на 2 юни 1934 г. и в Лисабон на 31 октомври 1958 г.
http://www.bpo.bg/images/stories/interna...ention.pdf
Чл. 1 на Конвенцията общо взето дефинира какво се разбира в случая под "индустриална собственост":
(1) Държавите, към които се прилага настоящата Конвенция, образуват Съюз за закрила на индустриалната собственост.
(2) Закрилата на индустриалната собственост има за обект патентите за изобретения, полезните образци, индустриалните рисунки или модели, фабричните или търговски марки, знаците за услуги, търговското име, указанията за произход или наименованията на мястото за произход, както и преследването на нелоялната конкуренция.
(3) Изразът "индустриална собственост" се разбира в най-широк смисъл и се прилага не само към индустрията и търговията, в тесен смисъл на думата, но и към индустриите от областта на селското стопанство, изкопаемите, и към всички фабрични или естествени продукти, например: вина, зърнени храни, тютюневи листа, плодове, животни, минерали, минерални води, бирени напитки, цветя, брашна.
(4) В патентите за изобретения се включват различните видове индустриални патенти, приети от законодателствата на страните - членки на Съюза, като вносните патенти, патентите за усъвършенствувания, допълнителните патенти и свидетелствата и пр.
Можем да имаме търговски марки, защото те отговарят на дефиницията за индустриална собственост по-горе. Името "Кока-кола", например, очевидно попада не под защитата на съответното законодателство в защита на авторското право, а под защита на Конвенцията за защита на индустриалната собственост. Освен това "търговска марка" и патент за изобретение са различни неща. В този случай по-горе, певецът ще трябва да регистрира търговска марка. Предполагам, че няма пречки да има търговска марка, идентична със собственото му име, или изобщо с името, с което е известен в обществото. Това пак не означава че никой няма право да споменава името. Така например за песента "Бохемска рапсоздия" на Куин, в момента на създаването и са възникнали авторски права, защото тя е произведение на изкуството и има автор - Фреди Меркюри. Името Куин, от друга страна, като име на рокгрупа може да е и вероятно е регистрирано като търговска марка, която пък се защитава като индустриална собственост. Авторското право възниква в момента на създаване, докато за индустриланата собственост е нужна регистрация.
Разбирате, че няма как името на президента на коя да е страна да бъде "патентовано" или превърнато в търговска марка, доколкото то не е индустриална собственост - не се вписва никак в дефиницията на ал. 2 чл. 1 на Конвенцията.
Авторът на темата пише в първия пост, че от указанията на Google "му става ясно, че не мога да изпозлвам снимки на известни личности в приложение". Това е така от една страна, защото могат да си имат проблеми с тези публични личости, ако те решат, че авторите на приложения по някакъв начин нарушават техните права на лична неприкосновеност. От друга страна, могат да имат и проблеми с авторите на въпросните фотографии. Така е и според българския ЗАПСП - съществуват имуществени и неимуществени права, като някой от неимуществените права са неотчуждими, а отчуждаването на другите трябва да става изрично в писмена форма. Освен това има имуществени права, например че фотографът - в случая авторът - има право на възнаграждение. Авторските права върху снимките на знаменитости, между другото не са техни, а на авторите на снимките. Тоест ако публична личност е получила право от фотограф да използва портретната си снимка в профила си във facebook например, това не означава че авторът предоставя правото на всеки, нито че самата публична личност може да го прави. И в българсия ЗАПСП (чл. 13) е казано, че "Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице" - тоест нещата могат да станат много сложни за вас. Но със собствените имена нещата очевидно не са такива.
Ако смяташ да разпространяваш продукта и извън България вероятно трябва да погледнеш и съответното законодателство. 
Но те google предполагам няма да предприемат действия, освен ако БДЖ не подадат сигнал. Забелязах, че има и някакво друго приложение за БДЖ качено в Google Play и с него май няма проблеми, въпреки че и то не е официално.
