2013-01-28, 16:32:26
androlog
Всичко е доста по-сложно.
Има два вида сензори - CCD и CMOS APS.
И двата имат Bayer filter или въобще някакъв Color filter array.
После се налага софтуерна обработка, която се нарича de Bayer. Т.е. цветът се транслира от Bayer координати в RGB координати. Зависи си от схемата на самия Bayer филтър, както и от реализацията на de Bayer алгоритмите. Щото те пък не могат да са много сложни, ако камерата има слаб процесор.
И тук идват компромисите. При малки и много пиксели de Bayer обработката внася по-малко изкривявания, колкото и да е примитивна. При големи пиксели имаш повече чувствителност, но de Bayer-а маже.
Има такова едно чудо, като Foveon X3, което работи без Bayer маска. Счита се, че при равна площ с обикновен сензор, той дава по-добри резултати. Както поради липсата на de Bayer, така и поради това, че всеки пиксел поема RGB по цялата си повърхност.
Има и още по-сложна технология - three-CCD. Там всеки от трите основни цвята се възприема от отделен CCD сензор, като светлината се разлага със специална призма.
После, всеки сензор има anti-aliasing (AA) filter, за да се "замаже" пикселизацията на тънки контрастни обекти. Заради него също се губи разделителна способност. Колкото по-малки са пикселите, толкова по-слаб (с по-малък радиус на замазване) такъв филтър е необходим и толкова по-детайлна картина се получава.
Има професионални камери без такъв филтър, а мисля вече и полу-професионални. Там обработката или се прави софтуерно на камерата, или след това на компютъра. Има и ентусиасти, които свалят AA филтрите. Но независимо от това - трябва да се замазва, защото някои обекти без AA изглеждат грозно.
Та въобще не е съвсем еднозначно - малкият пиксел има и предимства и недостатъци.
За затворите - механичния затвор има доста ограничен живот и е чувствителен към замърсяване и сътресения.
При практически всички CMOS сензори (изключвайки някои от висок клас) има т.нар. ефект Rolling Shutter. Те просто не стават за заснемане на движещи се обекти.
Всичко е доста по-сложно.
Има два вида сензори - CCD и CMOS APS.
И двата имат Bayer filter или въобще някакъв Color filter array.
После се налага софтуерна обработка, която се нарича de Bayer. Т.е. цветът се транслира от Bayer координати в RGB координати. Зависи си от схемата на самия Bayer филтър, както и от реализацията на de Bayer алгоритмите. Щото те пък не могат да са много сложни, ако камерата има слаб процесор.
И тук идват компромисите. При малки и много пиксели de Bayer обработката внася по-малко изкривявания, колкото и да е примитивна. При големи пиксели имаш повече чувствителност, но de Bayer-а маже.
Има такова едно чудо, като Foveon X3, което работи без Bayer маска. Счита се, че при равна площ с обикновен сензор, той дава по-добри резултати. Както поради липсата на de Bayer, така и поради това, че всеки пиксел поема RGB по цялата си повърхност.
Има и още по-сложна технология - three-CCD. Там всеки от трите основни цвята се възприема от отделен CCD сензор, като светлината се разлага със специална призма.
После, всеки сензор има anti-aliasing (AA) filter, за да се "замаже" пикселизацията на тънки контрастни обекти. Заради него също се губи разделителна способност. Колкото по-малки са пикселите, толкова по-слаб (с по-малък радиус на замазване) такъв филтър е необходим и толкова по-детайлна картина се получава.
Има професионални камери без такъв филтър, а мисля вече и полу-професионални. Там обработката или се прави софтуерно на камерата, или след това на компютъра. Има и ентусиасти, които свалят AA филтрите. Но независимо от това - трябва да се замазва, защото някои обекти без AA изглеждат грозно.
Та въобще не е съвсем еднозначно - малкият пиксел има и предимства и недостатъци.
За затворите - механичния затвор има доста ограничен живот и е чувствителен към замърсяване и сътресения.
При практически всички CMOS сензори (изключвайки някои от висок клас) има т.нар. ефект Rolling Shutter. Те просто не стават за заснемане на движещи се обекти.