[greensmoke7777]

Аз не гледам това,че е бил такъв или онакъв според някои, или че хората го определяли за Антихрист, сатанист и тн.
Аз гледам твърде надалеч от тия неща кой какъв бил, мога и от най-голямата отрова да извлека лекарството, ако искам, метафорично казано.
В този смисъл Пайк не е случаен човек-достигнал е най-високата официална 33-та степен в масонството, но е достигнал и "другата" 33-та степен, която малцина в света са достигали. Знаел е 16 езика, 10 от които мъртви! Познанията в книгите му са колосални, особено за древните цивилизации и цитираните източници от него, в много случаи на отдавна изчезнали древни езици. Тук не говорим за фантасмагории,измислици и фантастики, а за реални неща!

Тук-там пише и за Християнството, за което обаче аз не чета в книгите му и прелиствам страниците, защото не ме вълнуват тия общи редове, които може да се намерят във всяка една богословска книга в книжарниците, но сега ще цитирам малко от "Антихриста" Пайк:

"...където всевишният архитект е разпрострял Небесата като Завеса, която богато е избродирал със Звезди, и със своя безсмъртен Пергел, започвайки от една Punctum, описва абсолютно Всичко Съществуващо. Не е ли той Центърът на всички Неща? Който взема своите златни Везни и претегля Всичко, съгласно Вечния и съвършен закон на Справедлиостта. Той е сътворил безброй Светове над нас. И онези огромни небесни Светила, на които им е дал Закони и им е отредил Влияние, Разум и Дух. Бог Отец Всевишен-Творецът на Небето и Земята, на Всичко видимо и невидимо, най-великият, най-важен, изначален,вечен,безкраен,фундаментален елемент на най-Святата Ввяра, към която принадлежим-Християнската вяра. И нека светът на друговерците и езичниците казва каквото си иска, ние разполагаме с Гласовете на всички Християни. Бог е и Природата. Природният закон гласи да обичаш Бог над всички Неща, а своя ближен да обичаш, както обичаш себе си.Това е престарата Вселенска Религия ,приета като такава във всички Епохи и утвърдена от нашия Господ Бог и Повелител-Исус Христос.

[guitman]

Пайк е сатанист, но не това е най важното. Проблемът тук е догмата. Цитатът ти беше чиста проба проповед изпълнена с догми. Това е нещото което ме кара да не вярвам на религиите. Особено тези които произлизат от юдаизма, включително юдаизма. Интересни са ми ученията и то древните учения. Колкото по древни, толкова по добре. В тях нама догми и доктрини, а мъдрости и препоръки. В тях се крие историята за творението или съ-творението, макар и разказана по детски като приказка, ако човек мисли може да стигне до истината. По лесно и по смислено си отговаряш на въпроса защо си се родил. Знаеш си мястото и го няма грандоманския стремеж да станеш бог на всички люде. Учиш се да живееш пълноценно и щастливо в хармония с природата, като всъщото време издигаш душата си.
 Вярвам че Албърт Пайк е бил запознат с ученията които чета, макар и да съм сигурен че не е чувал за част от тях, поради ред причини. Все пак той е направил изводите си и ги е записал в масонската библия, и други книги. Живял е при други условия в друго обкръжение и друго време, така че никой не може да каже кой е по - прав, аз или той. Въпрос на ценности и лична преценка.

[greensmoke7777]

Религиите,особено тези на Авраам, в това число и Християнството,са създадени само за едно-контрол на огромните маси от хора.
Библията ни специално е изключително фалшифицирана. Лутер, който пръв в Европа ще преведе Библията на разбираем за масите, поетичен език, правейко го само за 2 месеца, работейки върху гръцката версия на светото писание, скоро ще разбере ,че е мамен от евреите,които са решили уж да му помогнат. Който човек иска действително да разбере в най-пълна степен Библията, трябва да чете в оригинал гръцката й версия.
Лутер разбира,че евреите го лъжат за превода, Те си превеждат по своите разбирания текста и манипулират,изменяйки първоначалния смисъл и ,ако щеш, заряд, на текста.
Особено например с това "Обичай ближния", реално е Обичай своя съотечественик по раса, както себе си обичаш!
И това много малко хора го знаят.
Ето защо Лутер след това вижда тези лъжи и знаеш какво следва-неговата "антисемитска" книга "За Евреите и Техните Лъжи", след което пише дори още по-скандална книга за еврейския Бог, свързвайки евреите с Дявола и наричайки ги не "Божият народ", а "Дяволският народ".
Което е много странна метаморфоза. Защото отначало Лутер е харесвал евреите!
Още докато чете Стария завет писания за тях като ,че евреите ще са отвращението за всички други народи, че се хранят наготово с всички блага и богатства на неевреите и ще се хвалят със славата им, Лутер го обзема едно странно съчувствие и харесване към тях. Затова и ги вика да му помагат.
После обаче Лутер вижда ,че нещата явно не са такива и затова пише,че евреите винаги вършат всички в двоен смисъл, за да не може никой да каже нищо определено за тях. Посочваш им в Староя завет за тях отвратителни откровения, те веднага ти показват в същата книга най-възвишените за тях слова.
Ето защо Лутер вече е направил непоправимата грешка с преводите на Библията,както и преди това с огромните си критики към Църквата, зад която по онова време също стоят юдеите, и не е можел да направи след това нищо, за да спре това. Прекалено късно е било. Особено след Втората световна война, когато образът на евреите вече е напълно излъскан,полубожествен и недосегаем, само няколко години след войната Протестантската църква се отрича от думите на Лутер за евреите.

Библията ни в момента, която е най-продаваната книга в света, е освен фалшифицирана, тя е и насилствено събрана със Стария завет, който няма нищо общо с Новия, където са именно словата на Христос, който се бори именно със Стария завет, иска да го отмени, да вкара евреите в праведния път, от който те са се отклонили.
Знаем всички как завършва всичко...
На практика Библията е Стария завет ,погълнал изцяло Новия. Всички най-важни неща в Библията са поместени неслучайно чак накрая.
От четирите евангелия,както и изобщо от Библията, хората трябва да четат само 2 от тях-това на Йоан (!) и Матея (единственото на арамейски език!), истински ученици на Христос.
Истинското слово Божие.
Това на Йоан неслучайно се намира чак на последно място в Библията!
Всичко останало не е писано от Христови ученици и изобщо от християни.
Над 90% от Библията е Стария завет.
Има една книга от края на 19 век, описва как Христос се забавлява с развратни тийнейджъри с ку*вата Мария Магдалена, писана е от евреин ,библията на Болшевиките в Русия!
Цитирам малко от книгата, разговор между Адам и Ева:

-Жено, кво там гризкаш?
-Уф, Тоя плод…
-Виждам го, мамка му! Жено, Ех, че си тъпа! Забрави ли какво ни дрънка дъртакът?
-Дъртак? Дядката? Тоя, дето се бърка във всичко? Виж го ти! Тая дърта маймуна се подиграва с нас.Тоя ни заплашваше със смърт.
-Помня.
- Хаха, Тъпанар! Заплахите му са само хитрости...

Под "дъртака" и "тъпанарът" се сещаш за кой точно става въпрос, Христос...

За Древните учения-те са голямо богатство. Сложни или примитивни в своите разбирания, те са неизчерпаем източник на познания. И там има Богове, монотеистични или политеистични, с един или много, но най-важното е,че няма такова подчинение, в доста случаи сляпо.
Макар подобни древни учения също да са изкривявани в историята и да залагат на политиката.
Истиските учения не се търсят в модерната цивилизация.
А там, където има т.нар. "примитивност", при племената, в джунглите, Сибир, Алтай, пустините, аборигените, или при тези древни народи, които живеят на тая планета от 50-100 000 години по начин , който е природосъобразен и в ритуалите ,изкуството им и тн откриваме много знания,често непонятни и неизвестни дори на съвременните учени.

[guitman]

Абсолютно съм съгласен! Точно за това не се интересувам от библия и религгии, а са ми интересни и чета религиозни учения. Чрез тях ще можем да преоткрием древните познания. Някога харата са знаели и можели неща, които сега, след като се появяват религиите като лост за управление на масите, са забравени. Владеели са "технологии" с които са построили монументи, градове, пирамиди и т. н. Обработвали са камък и метали по начин по който днес не можем да го правим. Неща които съвременната цивилизация открива в последните столетия са се знаели хилядолетия преди това. Знаели са за планетите и зевздите. Знаели са че земята е кръгла. Знаели са и за континетите, но да приключвам вече, че много разводнихме темата.

[guitman]

Да се изфукам с новата си придобивка!
Това са следващите две книги които ще прочета.

[tonislav]

Аз започнах да чета Sapiens, готина книга е, препоръчвам ви я.

[saw888]

Ричард Файнмън -Сигурно се шегувате г-н Файнмън

[divna]

В момента чета „Пиратите умират млади. Моите но-мадски хроники“ от Михаил Кунчев

В нета попаднах на откъс от първа глава и ме интригува. В скрит текст ще го добавя, както и източника:

Spoiler

Из „Пиратите умират млади. Моите но-мадски хроники“ от Михаил Кунчев 

Първа глава.

ПИРАТИТЕ УМИРАТ МЛАДИ

Пиратите живеят бързо и умират млади.

Примирил съм се.

Ясно помня деня, в който се огледах и осъзнах, че пътят, по който вървя, вече ме е вкарал с единия крак в гроба.

Четиринайсет безсънни години в снимане на риалити телевизия. Два-три почивни дни в месеца. Пет-шест часа сън в денонощието. Лоша и нередовна храна. Постоянен стрес. Нездравословни взаимоотношения. Абсолютна злоупотре­ба с енергийни напитки (но никога наркотици или алкохол). Честно казано, в по-голямата част от времето си преживявах на редбул, сарказъм и лош език.

Тогава си дадох обещание – да продължа като пират или да умра, опитвайки се. Клише, но пък дай боже повече таки­ва клишета, които да спасят духа ми, както и стана.

Нямах дървен крак и кука, но този живот вече съвсем успешно ме бе осакатил физически и емоционално (раз­бирайте „дебел и мрънкащ“); имах си грозна, брадясала и белязана мутра (за съжаление, това го разбирайте съвсем буквално) и живеех в един измислен свят на евтини знаме­нитости, от който се чувствах зависим, въпреки че ме пра­веше нещастен. Пропилявах времето си с фалшивия блясък наоколо, а животът, който водя, знаех още тогава, рано или късно ще си прибере най-скъпото от мен. Старините ми. За­това атакувах, докато все още можех.

Пиратите умират млади, но никога в леглата си, а някъде в окото на бурята, крещейки в лицето на смъртта. Размахват сабя в бой за това, за което са дошли, а не очаквайки го насъл-зени на брега да се дотътри сам по течението. Някой беше казал, че дъската за гладене е сърф, който се е отказал от мечтите си за сметка на сигурна работа. Ако това е така, аз бях твърдо решен да съм шибан хавайски сърф, декориран от чобанести и начумерени олдскул тату­исти и разбира се, снабден със скромен харпун за китове в случай на неподходящ попътен вятър. За съжаление обаче, точно в този момент бях по-скоро прилично полирано парче ръждив метал, което се радваше на евтиното блещукане на фалшивата си позлата. И така, в пика на кариерата си като продуцент на телевизионно съдържание аз просто напуснах без предупреждение и за неопределено време и се отправих на почти непланирано пътешествие от Балканите до Близкия изток и обратно, в което да потърся вдъхновяващи примери за живота, който исках да водя. И намерих. А с тях и братя до гроб.

Някъде там започна животът ми на пират, пътешестве­ник и груб джентълмен. Научих се, че зад добрите обноски и приветлива усмивка на един мъж трябва да се спотайва и търпелив вълк, готов при нужда да отхапе лицата на тези, които желаят да ни прегазят за собствена изгода. Зад добрия речник и обща култура – юмруци, готови да защитават думи­те, които така лековато разхвърляме. А зад мечтите – един джентълмен, който няма проблем да си потърси белята, щом зад нея стои щастието. А те често вървят ръка за ръка…

Пиратите умират млади. Независимо на каква възраст.

Източник

[fifth_root]

Фермата на животните от Джордж Оруел.

[saw888]

Цар плъх -Джеймс Клавел


Sent from my iPhone using Tapatalk

[truewarrior22]

В момента чета „Пиратите умират млади. Моите но-мадски хроники“ от Михаил Кунчев

В нета попаднах на откъс от първа глава и ме интригува. В скрит текст ще го добавя, както и източника:

Spoiler

Из „Пиратите умират млади. Моите но-мадски хроники“ от Михаил Кунчев 

Първа глава.

ПИРАТИТЕ УМИРАТ МЛАДИ

Пиратите живеят бързо и умират млади.

Примирил съм се.

Ясно помня деня, в който се огледах и осъзнах, че пътят, по който вървя, вече ме е вкарал с единия крак в гроба.

Четиринайсет безсънни години в снимане на риалити телевизия. Два-три почивни дни в месеца. Пет-шест часа сън в денонощието. Лоша и нередовна храна. Постоянен стрес. Нездравословни взаимоотношения. Абсолютна злоупотре­ба с енергийни напитки (но никога наркотици или алкохол). Честно казано, в по-голямата част от времето си преживявах на редбул, сарказъм и лош език.

Тогава си дадох обещание – да продължа като пират или да умра, опитвайки се. Клише, но пък дай боже повече таки­ва клишета, които да спасят духа ми, както и стана.

Нямах дървен крак и кука, но този живот вече съвсем успешно ме бе осакатил физически и емоционално (раз­бирайте „дебел и мрънкащ“); имах си грозна, брадясала и белязана мутра (за съжаление, това го разбирайте съвсем буквално) и живеех в един измислен свят на евтини знаме­нитости, от който се чувствах зависим, въпреки че ме пра­веше нещастен. Пропилявах времето си с фалшивия блясък наоколо, а животът, който водя, знаех още тогава, рано или късно ще си прибере най-скъпото от мен. Старините ми. За­това атакувах, докато все още можех.

Пиратите умират млади, но никога в леглата си, а някъде в окото на бурята, крещейки в лицето на смъртта. Размахват сабя в бой за това, за което са дошли, а не очаквайки го насъл-зени на брега да се дотътри сам по течението. Някой беше казал, че дъската за гладене е сърф, който се е отказал от мечтите си за сметка на сигурна работа. Ако това е така, аз бях твърдо решен да съм шибан хавайски сърф, декориран от чобанести и начумерени олдскул тату­исти и разбира се, снабден със скромен харпун за китове в случай на неподходящ попътен вятър. За съжаление обаче, точно в този момент бях по-скоро прилично полирано парче ръждив метал, което се радваше на евтиното блещукане на фалшивата си позлата. И така, в пика на кариерата си като продуцент на телевизионно съдържание аз просто напуснах без предупреждение и за неопределено време и се отправих на почти непланирано пътешествие от Балканите до Близкия изток и обратно, в което да потърся вдъхновяващи примери за живота, който исках да водя. И намерих. А с тях и братя до гроб.

Някъде там започна животът ми на пират, пътешестве­ник и груб джентълмен. Научих се, че зад добрите обноски и приветлива усмивка на един мъж трябва да се спотайва и търпелив вълк, готов при нужда да отхапе лицата на тези, които желаят да ни прегазят за собствена изгода. Зад добрия речник и обща култура – юмруци, готови да защитават думи­те, които така лековато разхвърляме. А зад мечтите – един джентълмен, който няма проблем да си потърси белята, щом зад нея стои щастието. А те често вървят ръка за ръка…

Пиратите умират млади. Независимо на каква възраст.

Източник

Тъкмо се чудех дали да я купувам тази книга...Доколкото разбрах,тя проследява събитията на наш командос в Ирак?Ако ти харесва подобна тематика,намери си "Камикадзе",от Димитър Кожухаров....Наше момче емигрира в САЩ,преминава през школата в Перис Айлънд,и тръгва на мисии по света.Книгите са четири ако не се лъжа,изпълнени са с много тънък хумор,изключително динамични,и с много психологически моменти.Абе американските екшъни семки да ядат .На края им пише,че са създадени по мемоарите на въпросния човек,който ги е пращал на автора,във формата на аудио касети.

Изпратено от моят Moto G (5S) Plus с помощта на Tapatalk

[divna]

От представянето в скрития текст ми хареса "философската нишка" на мъжката гледна точка. Допадна ми стила на писане, това, че българин е автор ... И моите очаквания бяха за "ужасии" от горещите точки, а никак не съм фен на хорър стила, и се радвам, че не е много хард. Все още съм на първите стотина страници - в които авторът отпътува от гореща точка към Острова, където гостува на местен, който е бил в британските спец. части, във Френския легион, доброволец срещу "Ислямска държава" и разказва - за това какво е там, и как е живота след това - след като е бил "взривяван" няколко пъти (ползвам лексика от книгата), как се справя с посттравматичния стрес ... Леко се чете и на мен ми харесва. Радвам се, че няма изобилие от насилие.

Харесвам биографични книги, за нещата от живота, за устойчивостта на психиката и реакциите в различни ситуации, по-психологическия поглед над тях

Благодаря за препоръката за "Камикадзе" на Димитър Кожухаров. По споделеното очаквам да ми хареса и ще си я взема

[greensmoke7777]

Мишос е голям пич, едно време в телевизия ММ имаше предаване "Културистика", беше култово.
Всъщност съвпадаше точно с последните години на вече умрелия и доубит от медиите и други фактори хип-хоп в България-2005та-2006-та.
Книгата му и аз я имам, но още не съм я почнал.

Иначе наскоро си купих пак "Видрица" на поп Минчо от старозагорско.



Том 1 и 2 ,но тоя път ново издание с твърди корици, не това от снимката.
Тя обхваща период от някъде 1680-та до след Освобождението.
Много интересни и непознати неща пише в нея, описани с остарелите думи от ония времена, нерядко и с типичния старозагорски диалект.
От книгата например научих за първата жена-войвода в старозагорско-Мерджан Рада ,на която викали Амазонката, има за нея и народна песен-"Рада Хайдутка"  
Била е много твърда, тренирала мъжете из горите, как да стрелят ,как да прескачат препятствия и който малко дори изпитвал трудности през тренировката веднага го гонила.
Но османците я хванали, оковали я във вериги на един кон и така я показвали през селата ,накрая я зашили в чувал и я хвърлили в реката.
Между другото едно старозагорско семейство описа 111 жени-войводи в книга, скоро и нея ще си купя.

[divna]

Мишос е голям пич, едно време в телевизия ММ имаше предаване "Културистика", беше култово.
Всъщност съвпадаше точно с последните години на вече умрелия и доубит от медиите и други фактори хип-хоп в България-2005та-2006-та.
Книгата му и аз я имам, но още не съм я почнал.

Книгата си заслужава. Понапреднах и определено - много ми харесва 

[greensmoke7777]

По повод днешната трагична дата заради старозагорското клане от 19 юли 1877, което най-голямо клане в историята ни, в което са убити над 15 000 души, след това още над 1200 умират от преживените ужаси, а други 10 000 момичета и жени са насила отвлечени към Одрин, сега отново чета книгата "Страданията на българите" на Г. Димитров. И по точно документ от британския агент на Сюлейман паша Ю. Виккед, който първо хвали победите на османците, но после става свидетел на всички жестокости в града:


*Снимки на Ст. Загора само няколко месеца преди унищожението , по това време това е най-големият град с население около 30 000 души.

"Аз чувствах справедлива радост от тази победа, която спаси Одрин. Но ми се случи да видя и чуя след нея. Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените, на които ,за мое нещастие съм бил свидетел – очевидец и сега даже, като си припомня за тях, кръвта ми замръзва в жилите. На нещастния град Стара Загора налетели не човеци, а като че ли били някои бесни дяволи. В плен никого не взимали, а всеки, без разлика, с байонета пробождали, или с ятаган посичали и на повечето от ранените главите отрязвали. Болни, жени, деца, старци и всичко що дишаше живот, без милост убивали, или в пламъците на горящи къщи хвърляли. Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша от Албания, върлуваха и беснееха по-страшно от самите дяволи; те убиваха без ни най-малка причина всеки, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите и преспокойно гледаха, докато сами се наситят. Съдбата на Магдебург във време на 30 годишната война не е била толкова ужасна,колкото тази, която е изпитала Стара Загора."



Следват и свидетелствата на първия старозагорски възрожденски писател, даскал Петър Иванов:

"Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град вече нямаше. То беше само куп от развалини от страшни по-страшни.
На другия ден излязох да обходя развалините. Само скръбни сцени видях. По улиците само кости и глави, кости и глави...По-страшното беше и това, че в това същото време се връщаха робините старозагорски от Одрин, където Сюлейман, след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища.

Всички тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. На тези места те с висок глас оплакваха останките на своите чеда и съпрузи, като прегръщаха костите и огнилите им дрехи. Нищо не виждаше човек, освен кости и глави, а тук-там гъсти женски коси, които окапали от изгнилите женски глави.Черквите изгорени, опозорени, пълни с изгнили человечески трупове. Черквите "Св. Троица", "Св. Богородица" и "Св. Николай" с трупове, разрушени и дупките от гюллета (снаряди) още се забелязват тук-там. Само "Св. Димитър" беше оцелял, защото беше здраво озидана, само отвътре беше изгоряла."

*Уникална снимка от френски фотограф ,уловил развалините на опожарения град през 1877 г.


"Но край тези възмутителни картини едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешкото месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях - толкова бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.

На третия ден от пристигането ми в Стара Загора обиколих околностите на града, особено баира, наречен Аязмото. Тук аз видях нови дири от най-безчеловечни свирепости. Освен многото кости и глави, които се срещаха на всяка крачка, на едно дърво видях цял един човешки скелет. Обесеният нещастник се сплул на дървото, без да имало някой да го снеме, и само скелетът му беше останал. Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени от "героите" на Сюлейман-пашовата войска. По-нататък друго възмутително зрелище. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа. Повзрях се в нея и за голямо мое удивление видях, че това беше человеческа кожа, от която заключих, че притежателят и трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Биконсфилда. Англичанинът я взе и я занесе със себе си. След няколко дни събраха отчасти костите и главите (от които повечето бяха разцепени с нож) на изкланите нещастници и ги заровиха в Новомахленските гробища.

От разказите на някои стари жени, които останали живи и били зрителки на турските свирепости, научих, че младите жени и девойки, които имали злощастието да попаднат в ръцете на зверовете турци, били предмет на най-позорни истезания. Едно голямо множество голи млади жени се принуждавали да играят хоро и след като се насилвали да удовлетворят скотските страсти на мъчителите си, се изклали до една. Писъкът на тези нещастници стигал до небето, но то било глухо към техните стенания..."

*Снимка на Стара Загора през 1878 г. По това време всички казват,че на това място повече никога няма да има отново град.
Но макар пълното унищожение и разорение, малко по малко ,изключително скромно и с много труд, градът започва да се издига отново от голите полета.
Поклон !

[divna]

Последно изчетох книгата за Шарлопов, писана, докато е жив:



Бях я купила, докато беше жив, но не й идваше реда. Естествено, както може да се предположи, чрез книгата представя себе си такъв, какъвто желае да бъде видян. Написана е увлекателно, не досажда, чете се бързо. Едно от съществените послания е как няма нищо общо с ДС, мутри, политици, далавери и т.н., въпреки, че чичо му е бил шеф на ДС в родния му град, а баща му - номенклатура. Е, хубаво Изводи няма да правя, мир на праха му.

[cinizam]

Концлагерът "Белене" 1949-1987 
(Борислав Сокачев)
--------
Документална книга, сборник от всичко писано и публикувано до този момент за концлагерите, която се чете на един дъх и трябва да се изучава от всеки българин. Защото - който не помни историята си е обречен да я повтори...
Уникален сборник на информация за концлагерите в България, който са действали до 1989г. с пълна сила! Само до преди 28 години репресивния режим е отнемал човешки животи без особена причина, без съд, без абсолютно никакъв смисъл - освен постигане на целите заложени в страховете на БКП - да се унищожат всички, които по някакъв начин са заплаха за действащия режим.
Потресен съм от липсата на история в българското съзнание. Заринати сме от кости на хиляди наши сънародници, убити в съвсем близкото минало. Буквално вчера, на фона на мимолетните дни на един човешки живот! И нищо... Никаква лустрация. Липсата на информация в младежкия ум по въпроса и някак принуденото от съвестта на възрастните забвение на темата е директна теза за качеството на този народ към днешна дата.
В книгата са събрани всички налични документи за половин-вековната история на концлагера "Белене". Брой на въдворените, постройки, организация, годишни и месечни отчети на управата, проблеми при строителството на лагера...
Събрани са и са подредени във възходящ ред през годините, спомените за различни проблеми и ситуации на въдворените. Съвсем хладнокръвно са описани проблемите с "гробището", многократно наводнявано от прииждащите води на Дунав, изровените от диви прасета трупове и т.н. зверства на комунистическия режим.
Използвани са още архивни документи на ЦРУ, руски, холандски и британски източници, както и десетки мемоари на бивши концлагеристи.
Хиляди, безследно изчезнали българи в период на мир, без водене на военни действия на територията ни. Избити и забранени.
От всички нас, защото не ги помним!
------------
Откъси:
"През 1949 г. броят на концлагеристите в България почти се утроява. Същинското масово въдворяване през тази година е при две акции, в които по обяснението на министъра на вътрешните работи Руси Христозов пред министър-председателя Васил Коларов са въдворени над 4000 души. В обясненията си министърът подчертава "неоценимата помощ, оказана от съветските другари - съветници, които вземат активно участие в разработването и провеждането на всички наши оперативни мероприятия".  
Първата от тези две акции е във връзка с изборите за народни съвети на 15 май 1949 г. Седмица по рано е издадена министерска заповед за незабавното изпращане в ТВО на вражески елементи преди изборите. В акцията са задържани и въдворени хора без активна вражеска дейност, но набелязани като вражески елементи заради произхода, биографията или несъгласието им със съветизацията. Лагерният жаргон нарича въдворените в тази акция "изборджии".
Втората голяма акция на масови арести в цялата страна е след смъртта на Георги Димитров на 2 юли 1949 г. Арестувани и въдворени са и хиляди хора, които до този момент не са били в полезрението на ДС. Зад строгия официален траур и задължителната скръб смъртта на комунистическия вожд е предизвикала тайно ликуване. Много хора са задържани, само защото са носили светли дрехи, други - защото празнували свои празници, без да знаят за смъртта на Димитров, били въдворени сватбарите от цяла една сватба, на която се викало "Хаирлия да е!". Невинни поздрави и усмивки станали повод за изпращане в концлагер. Д-р Москов предава разказите на някои от въдворените: един извикал на колегите си много жизнерадостно "здравейте!", някой си тананикал, двама си приказвали със засмени лица, други се черпели за "Бог да прости". Известният кардиолог д-р Христо Ив. Пастухов поздравил позната и се усмихнал - "Значи, радваш се", казали му в участъка и без други подробности го натоварили в камионетката.
Дори външният вид на тези нови въдворени, наречени в лагерния жаргон "гробарите" или "неплакалите", ги отличава от дотогавашните лагеристи. Стефан Власков си спомня, че в лагера изведнъж се изсипала огромна група хора, облечени с цивилни дрехи. Лицата им били уплашени, но не изпити като на хора, които дълго са били в следствието на ДС. Атанас Москов също описва пристигането на "неплакалите" същата нощ, когато бил вдигнат за преместване в "Белене". В концлагерът "Богданов дол" пристигнали камиони, автобуси, джипове, които докарали неколкостотин задържани: жени по престилки, с рокли или шлифери, невчесани, някои боси, мъже с работни комбинезони, попски раса, костюми. Като че ли жените били грабнати от кухнята, а мъжете - от улицата и работните им места. "

"Гноясалите и червясали рани бай Георги – фелшерът, лекуваше по два начина. Или караше някой по-млад да уринира върху раната, или с обелени клечки човъркаше и изкарваше червеите. Всеки болен беше обречен. Веднъж един човек скочи от силозите. Искаше да избяга с тръгващия влак, но падна на релсите и вагонът мина през краката му. Закараха го в болницата,след два часа го докараха с ампутирани крака. Хвърлиха го в „моргата” зад тоалетната и той умря в страшни мъки. Беше жив между трупове, молеше за вода, стенеше. Спомням си и Данчо от Пловдивско. Останали му две банкноти по 25 лева – тогава имаше такива – и той решил на 19 януари, Йордановден, да почерпи за рожденен и имен ден, правеше 24 години. Помолил един старшина да купи с парите лукчета, но милиционерът го предаде. Газдов го извика пред строя. Вързаха го за кол с вдигнати ръце. Беше в ученическа гимнастьорка, дрехата се вдигна една педя нагоре и оголи тялото му. Беше много студено, 15° под нулата. Газдов нареди на всеки два часа да го заливат с вода. При всяка кофа му казваха: „Знаеш ли, че за имен и рожден ден се полива за здраве?” Два дена остана на кола и не спряха да го поливат. На третия Газдов дойде като рицар на кон в кариерата и влачеше Данчо, завързан с въже за седлото. Беше още жив, покрит с лед. Събраха ни да го видим. „Има ли други желаещи да празнуват?” Данчо изстена само: „Братя…аз …си… отивааам…”. И издъхна. Докараха едно момче от Габрово, родителите му били големци, пратили го да го сплашат. Имаше самочувствие, но още на третия ден го убиха. След няколко дни го потърсиха. Първо казали, че го няма, после че тръгнал да бяга. Накараха няколко души да съберат пръст и да сложат кръст от две клечки. Но майката усети с инстинкта си, че я лъжат. Разрови пръстта и разбра, че няма гроб. Ние не знаехме тогава, че телата, откарвани в Белене, са заравяни плитко и разкъсвани от настървените на мърша прасета."

[Compare]

Някой да знае някой немски сайт за безплатни книги на немски ?

[divna]

Взех си тази книга:



Писана е от японец, който до 19г. възраст е живял в Токио, след това напуска страната и има 11г. в Обединеното кралство, 9г. в Хонг Конг, и една година в Ню Йорк. Разказва за различните области в страната, защото и там, както и тук - всеки регион е със своите характери особености. На всяка тема е отделена по страница, и няма досадни и еднообразни описания. Чете се леко и приятно, с малко по-ситен шрифт е, но ... Има доста изображения, които потапят в тематиката. Тук има още малко а книгата.

[greensmoke7777]

От Япония аз се интересувам доста. Тая книга ще е явно интересна. Като стана дума за Япония, аз наскоро си купих ей тази: Вятър в клоните на бора.
В книгата става въпрос за чайна церемонията , която води началото си още отпреди около 1000 години и достига върха си през 15-17 век.
Тук са събрани всички най-важни данни и текстове от историята на това уникално изкуство.
Взех си я, защото аз обожавам чай, всяка сутрин ми е като закон да стана и да си приготвя чаша насипен и хубав бял чай с изворна вода от Аязмото.
Много ме впечатли още с разгръщането на книгата написаното на нея, че чаят се приготвя не с ръцете, а със сърцето.

[hrissim]

В края на соц-а нямаше избор на книги от японски автори/за Япония.
Спомням си две - "Петнайсетият камък от градината на "Рьоанджи" и "Денят на възраждането" на Сакьо Комацу.
И двете ме впечатлиха, МНОГО.

Сега чета, ама защо с мъка, незнам - "Непосилната лекота на битието" от Милан Кундера
Тежка ми е много.

[tivanov96]

На Андре Агаси - препоръчвам с две ръце и крака.

[hgeorgiev]

Биографията на Ози Озбърн. Чел съм няколко биографични книги, тази ме разсипа от смях. Този човек е живял уникален живот.

[imthedevil]

Четене на книги...това не беше ли някаква олд скул дейност, от времето от преди интернет?!

Майтапа настрана - в момента чета: Магазинът (Джеймс Патерсън и Ричард Дилало), като следващото което чака на етажерката е Инспекцията (Джош Малерман - Кутия за птици).

[NoMaD]

"Тъмната кула" на Стивън Кинг. След като я е писал 30 години, си заслужава да бъде прочетена от кора до кора.