[greensmoke7777]

Ти пак не разбираш , както обикновено.
Не говорим за това кой какво носил, говорим за цялостното ниво и качество на държавата. Каква медицина има, по какви пътища трошим колите си, нивото на политическата класа, накъде вървим като народ, корупцията, кражбите на европари и потресаващо изпълнение на проектите, нивото на образованието ни (потресаващо), демографската катастрофа...
И тука няма значение кой носил Versace и кой живял в панелка в Люлин-стъпваш на пешеходната, зелен светофар, минава идиотът през теб и приключваш! Пък дори и във Версаче! А в цивилизованите държави спират от 50 метра и спокойно минаваш. Виждал съм го това с очите си като съм бил в Полша, Унгария, Франция, Швейцария, Австрия, Германия...
И това е само един елементарен пример.
Вие ми говорите само за пари-погледнете всичко останало.

[Legend]

А в цивилизованите държави спират от 50 метра и спокойно минаваш. Виждал съм го това с очите си като съм бил в Полша, Унгария, Франция, Швейцария,

Мен пък в Англия искаха да ме газят на пешеходна пътека... в Малта също.. по Гръцките острови също.. въобще не е*ават..

[greensmoke7777]

Англия не говоря , там са много груби и надути. И пияни.
Отврат! Гърция си е наше, Балкана, и там не очаквай да спрат.

[Victormihov]

Всичко е строго индивидуално, няма как някой да ти каже нещо и да го следваш и да си щастлив.
Слушай сърцето си и винаги ще успяваш и най-вече винаги вярвай в себе си, не се обеснявай на никого за плановете си, а прави каквото искаш и трябва.
Аз съм навън от 20 години, на 19г напуснах България и не съм спирал да се развивам, да пробвам, да се уча, да се бутам и най-вече да вярвам, че това което правя го мога и най-вече ми ХАРЕСВА да го правя.
Няма значение на колко кръстопътя съм бил през живота си, винаги са ми казвали, че това няма как да стане, или това което имам сега е най-доброто и другаде го няма, понякога съм слушал, понякога не съм.
Чуждите хора обичат да казват винаги как няма да успееш, защото те самите никога не са могли или не са имали смелоста да пробват.

Днес съм женен с 2 деца, знам 3 езика, не работя тежка работа и не се оплаквам от финансовото си положение, повечето хора ме уважават и обичат, защото първо аз уважавам себе си и семейството си, после са приятелите и по отдалечението хора.

Това е което мога да ти дам като съвет, всичките други приказки във този форум свързани с медицина, държава, мутри, мерцедеси, са пълно мелене на брашно и като цяло глупости, няма държава в този свят дето е лесно, няма лесно успяване и всичко да е леко и меко през живота.
Имам много какво да кажа за България и много какво да кажа за чужбина, но това няма да промени нищо.

Вярвам, че човек може да успее навсякъде по света, и успех не е само парите, а щастието като цяло, а щастие за едни е едно, за други друго.

Успех.

[milen.stefanov]

Здраввйте! От известно време съм пред една дилема и ще се радвам да ми дадете съвет. На кратко скоро завърших висшето си образование като инженер тук в България, но живея в малък град и реализация е много трудно да се намери а и заплащането не е много на ниво. За да работя работа по специалността трябва да се преместя в голям град, тъй като в града в който живея просто няма развитие. От скоро мои роднини ми предлагат да идем при тях в Испания с приятелката ми и първоначално да живеем при тях. Проблема е че не знаем езика и ще мине време докато го научим а през това време ще работим нискоквалифицирана работа, като това не ме притеснява особенно, а по скоро дали след като науча езика ще мога да работя работа по специалността и да намеря по-добра реализация от тази в България или в чужбина за нас остава само "мръсната" работа? 

Като гледам тука ти пишат главно простотии, но да се опитам да дам не много акъл по темата:

1: Много, ама МНОГО внимавай с "живот при роднини" в чужбина- защо не ми се обяснява, но шансът ти живеейки "при роднини" да станеш повече от мияч на чинии след 5г. е близък до 0-та. 

2: Забрави за израза "с приятелката ми" докато не научиш език и не започнеш стабилна работа с доход който ще ти позволи 3 месеца да я издържаш при теб докато си намери работа.

3: На какво основание очакваш в Испания или коя да е друга държава да им пука за твоята диплома в която пише, че си прост "жичкаджия"? Според ТУ-София "магистър" ставаш ако си бакалавър по следните специалности: „Електрически централи“, „Електрически мрежи и системи“, „Електроснабдяване и електрообзавеждане“, „Електрически транспорт“ и „Осветителна техника“ които нямат кой знае колко общо помежду си и шансът за реализация по специалността в чужбина е доста различен и силно варира според държавата. И разбира се не забравяй да се засегнеш за "жичкаджия" 

4: Поне 5 пъти по-добре е да работиш тук няколко години ПО СПЕЦИАЛНОСТТА, да натрупаш практически опит, да се ориентираш какви са ти реалните възможности и какви резултати можеш да постигаш и да решиш какво ще правиш. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не оставаш тук да работиш като сервитьор "докато излезе нещо по-добро", това е пълна загуба на време- или по специалността да трупаш опит или отивай в Испания да миеш чинии, поне ще изкарваш повече пари. 

5: В БГ работа за ел. инженери има макар и да не е в изобилие

Моите съвети са 2:

1- Пробвай в БГ няколко години (2-3) да натрупаш опит, виж къде твоята специалност е търсена и ако толкова ти се ходи в чужбина се подготвяш и заминаваш. 

2- Туй нещо "приятелката ми" е много подло животно принципно и в 90+% от случаите на твоя етап от живота не е препоръчително да се съобразяваш с мнението на странични хора които гонят свои цели и обичайно ти пречат на развитието. Има и мижав % "приятелки" които ще те подкрепят и после ще станете семейство, но ти трябва внимателно да си прецениш човека до теб.

[pepy1]

Запиши курс по испански, след година отиди и прецени сам. До тогава/1 година/ опитай да работиш по специалноста, независимо от заплатата!

[milen.stefanov]

И ако е завършил „Електрически централи“ за която специалност у Испания примерно няма търсене за чий му е да учи безполезен език- за да стане сервитьор или метач на кенефите ли?

[pepy1]

Eдин чужд език никога не е безполезен!

[jhoro]

С английския и немския как си реално и имаш ли някакви документи за владеенето им?

Какви „документи за език” сънувате!

Завършил съм като магистър-електроинженер.

Колега, значи.
Провери как е регулирана професията в Испания!
За Великобритания мога да ти кажа, но за Испания не знам. И не ми се рови.

[krasi-minchev]

Език се учи на място, в местно учебно заведение. Когато всички около теб говорят, да кажем испански, и ти ще проговориш.

Пример:
На съпругата ми сестра й. Живя 10г в Англия. Кратка среща с англичанин в София. Само след "хай" и "бай" човекът я пита - Къде в Англия живееш? Тя - никога не съм била в Англия. Онзи - Ааа, не, такова "хайя" и "баааай" не си го научила тук, по книга!

[007]

@krasi-minchev И на какъв език в чужбина,в местно училище ще ти обяснят примерно граматиката?Може би някой учител в Испания или Кралството ще говори български?

[krasi-minchev]

Чудно ли ти е?! Не е някой, много са.


Иначе да, ако целта чужбина е окончателно решена, вариантите са два:
Работа в България по специалността и учене на испански.
Миене на чинии в Испания и учене на испански.

п.п. Учителят по английски на една позната беше китаец.

[jhoro]

@krasi-minchev И на какъв език в чужбина,в местно училище ще ти обяснят примерно граматиката?Може би някой учител в Испания или Кралството ще говори български?

Защо мислиш,че всички учат граматика - по учебник?
За да научиш език - за комуникация - трябва „да мислиш на него”, не да го зубриш!

---

Език се учи на място, в местно учебно заведение. Когато всички около теб говорят, да кажем испански, и ти ще проговориш.

Пример:
На съпругата ми сестра й. Живя 10г в Англия. Кратка среща с англичанин в София. Само след "хай" и "бай" човекът я пита - Къде в Англия живееш? Тя - никога не съм била в Англия. Онзи - Ааа, не, такова "хайя" и "баааай" не си го научила тук, по книга!

Испанския е лесен за учене.
А този англичанин … хммм. Щом пита, а не се ориентира по произношението.

[krasi-minchev]

Да де, по произношението и интонацията е познал, че е живяла в Англия, а не е учила по книга.

[nowhere]

Краси, прав си, ама не е задължително на място. Може и в България да се научи, ще е по-бавно, но по-добре едновременно да трупа читая стаж.

[krasi-minchev]

Езикът му е само един от проблемите.
Много е важно, кой ще го посрещне в Испания.
Да, той каза - роднини. Обаче, тези роднини трябва да са готови на всичко за него, безкористно. Иначе много бързо ще се намразят.
Правил съм го 3 пъти през годините, като първият път беше за напълно непознати българи, семейство с дете. Живяха у нас,докато се устроят, почти 2 месеца, без наем, без сметки, без ... користно. До ден днешен, вече 18-та година сме най-добри приятели.

[jhoro]

Да де, по произношението и интонацията е познал, че е живяла в Англия, а не е учила по книга.

Съгласен, ама „живяла в Южна Англия“ не е същото (произношение) като „живяла в Нюкасъл“. Дето и кореняк лондончани трудно ги разбират!
Да не говоря за „The Black Country“!

[jivkojj]

Май пусналия темата изгуби интерес към нея, но има още един вариант за емигриране на млад човек, който има висше образование (както питащия), но не е споменат до момента, а именно да направиш докторантура. Това ти дава много голяма гаранция за престижна работа в последствие, като междувременно ти осигурява и време да научиш езика в държавата. Естествено това изисква време, но си независим и смятам, че докато си докторант, стандарта на живот не е по-нисък, отколкото ако просто "бачкаш" нещо. Веднъж приключиш ли обаче, вече имаш солиден базис, дори и контакти да започнеш работа. След това пътя е отигран - 1-2-3 смени на работното място, докато стигнеш престижна позиция, а повярвайте Dr.-Ing. пред името и опит в различни фирми отваря много врати, да не говорим, че заплатата със сигурност е (доста) по-висока от средната за страната, независимо коя е тя.

[krasi-minchev]

Е те това е!
Как не се сетих, хем имам познати българи, останали в Англия по този начин.
Само не знам, дали не искат език за да започнеш докторантура.
Съпругата ми завърши английски университет и искаха език за да я приемат. Ама това на 5-ата г след пристигането ни, така че ...
Аз бях вече на години за уч.скамейка и затова съм проЗД инж. шафьор, ОЗ.

[007]

Чета някои мнения и направо се чудя,как бе хора без да знаеш грам език ще се запишеш в училище,че и докторантура ?На какъв език ще ти обясняват или да си говорите докато вземеш някакво ниво?Някой ако може да обясни ще е полезно.

[jhoro]

Това не го разбрах.

… да направиш докторантура.
… и време да научиш езика в държавата.

Да запишеш докторантура без език?

[jivkojj]

Да, кое ви се вижда странно? Аз съм минал по този път. Намерих място и паралелно започнах да уча А1, А2... немски на ускорен курс. За докторантура не ти искат език, за университетите е друго. Трябва да ти признаят дипломата и евентуално хорариум. Накрая защитих на немски.
Имайте в предвид, че ако дори базов английски не знаете, то твърде вероятно е никой да не ви повярва, че нещо става от вас. Но от опит мога да кажа, че английски е несравнимо по-лек от немски например и дори с минимална практика, може да си служиш сносно с него, писмено и говоримо. Аз поне съм работил с българи в България и английския им е на разбираемо ниво.


007, аз съм учил чужд език в чужбина и да, не се използват помощни езици. Независимо от нивото 100% се говори само на езика който изучаваш. Принципа е - 2ма учителя. Единия винаги е местен, той преподава правоговора и като цяло говоренето. Другия винаги е чужденец и той преподава граматиката. Идеята е проста - чужденеца е учил граматика за да проговори и знае точно защо се казва по този начин. За месния всичко се подразбира и е трудно да каже защо, но винаги може да ти посочи кое звучи странно или нещо по произношението.
На мен ми беше много странно когато изведнъж след 2 седмици разбирах елементарни разговори на непознат език, при положение, че 2 думи не знаех в началото.

Gesendet von meinem ELE-L29 mit Tapatalk

[dako]

Май пусналия темата изгуби интерес към нея, но има още един вариант за емигриране на млад човек, който има висше образование (както питащия), но не е споменат до момента, а именно да направиш докторантура. Това ти дава много голяма гаранция за престижна работа в последствие, като междувременно ти осигурява и време да научиш езика в държавата. Естествено това изисква време, но си независим и смятам, че докато си докторант, стандарта на живот не е по-нисък, отколкото ако просто "бачкаш" нещо. Веднъж приключиш ли обаче, вече имаш солиден базис, дори и контакти да започнеш работа. След това пътя е отигран - 1-2-3 смени на работното място, докато стигнеш престижна позиция, а повярвайте Dr.-Ing. пред името и опит в различни фирми отваря много врати, да не говорим, че заплатата със сигурност е (доста) по-висока от средната за страната, независимо коя е тя.

Не съм изгубил интерес, даже с интерес следя мненията, интересно ми е какво мислят хората които са били в чужбина и са видяли как стоят нещата, било то Испания, Англия или друга държава и по точно дали зачитат чужденците там или просто ни приемат като хора за по-обикновенна работа и не им трябват висшисти. Иначе относно мнението за докторантурата това също е вариант,не ми беше идвало на ум.

[kamenvo]

...и по точно дали зачитат чужденците там или просто ни приемат като хора за по-обикновенна работа и не им трябват висшисти.

Няма хора за "по-обикновенна" работа според произхода. Работя в голяма фирма с филиали на 3 континента и тук работят хора от различни държави, включително българи. Позицията на никой не зависи от това, къде е роден - всички се оценяват според способностите и не на последно място - образованието.

[jhoro]

Да, кое ви се вижда странно? Аз съм минал по този път. Намерих място и паралелно започнах да уча А1, А2... немски на ускорен курс. За докторантура не ти искат език, за университетите е друго. Трябва да ти признаят дипломата и евентуално хорариум. Накрая защитих на немски.

Правете разлика между докторантура по „общия ред“ и докторантура със стипендия/спонсорство.
Първото е лесно - имаш пари и що да не ти ги вземат?
В случая - явно не е това!

---

Имайте в предвид, че ако дори базов английски не знаете, то твърде вероятно е никой да не ви повярва, че нещо става от вас. Но от опит мога да кажа, че английски е несравнимо по-лек от немски например и дори с минимална практика, може да си служиш сносно с него, писмено и говоримо. Аз поне съм работил с българи в България и английския им е на разбираемо ниво.

Дори хич да те няма с езика - никой няма да те отхвърли „априори“! Ходил съм на интервю за работа, с преводач. Демек - „нищо не ви разбирам“! Тази агенция още ми праща оферти!

---

Не съм изгубил интерес, даже с интерес следя мненията, интересно ми е какво мислят хората които са били в чужбина и са видяли как стоят нещата, било то Испания, Англия или друга държава и по точно дали зачитат чужденците там или просто ни приемат като хора за по-обикновенна работа и не им трябват висшисти.

kamenvo го е казал, но и аз ще добавя:
Няма диференциация по пол, раса, произход, религия ...
Или можеш, или не можеш!

И без друго - там са доста омешани!